Тенет – новият филм на Кристофър Нолан
Харесвам от времето на първите му филми – The Following, шедьовъра Memento, даже римейка на Insomnia, а по-късно – не толкоз, макар че той се превърна в международно приет водач и модернист. Забавеният с половин година " Тенет " (tenet означава " принцип ", само че не се превежда, тъй като е палиндром, както и латинската християнска мъдрост, от която е взет) сигурно също ще е един от филмите на годината. Оценката в IMDb е 8, само че пада, а и както нормално (от Inseption насам) – половината не го разбрах. Знам, че Нолан е пресметнал и пресметнал всичко, само че е хубаво да изяснява повече.
Началото е стремително – група загадъчни зли терористи се пробват да откраднат компактна кутия от операта в Киев (заснето е в Талин, а все едно виждам НДК), а вътре май има плутоний. Протагонистът (Джон Дейвид Уошингтън, синът на, който постоянно е желал да бъде футболист, не актьор) няма име – той е набит, мускулест, снажен, само че преносим и чевръст сътрудник афроамериканец с изваяни чисти черти. Именно той осуетява проектите им, а след това се среща с началника Виктор (Мартин Донован), умел, осведомен и сбит бюрократ, който му дава нова задача, продължение на първата. Пак има ключова дума, обвързвана със " здрач " (откъс от поема) и опознаване сред конспиратори с думата " tenet " (всъщност " принцип " ).
Героят стига до Индия, там прави контакт с екзотичната, елегантна и властна Прия (Димпъл Кападия), която го инструктира. Негов сътрудник става става младия и прекрасен Нийл (, пак).
Най-общо (повече няма по какъв начин да разберете) – в бъдещето се води война, а оттова са намерили метод да се връщат във времето и желаят да унищожат настоящето, извор на спора (замърсяване, климат, зелени хрумвания, нуклеарно въоръжаване, постистина – всичко е омешано). Хора се движат на назад, патрони излизат от целите и поразяват по-жестоко... Агент на слепите и безпощадни сили на идното на следващия ден е украинско-руския олигарх Андрей Сатор ( с роля за " Оскар " ), злобен и неморален мъж над 50-те със студени стъклени очи и презрителна мимика.
Всъщност в борбата с него Протагонистът ще се опита да избави света не толкоз от обвързаност към идеали и правила, а както е постоянно в положителното изкуство – от обич към отчуждената си и тероризирана брачна половинка на Сатор - Кат (Елизабет Дебики), интелигентна и образована хубавица с съвършено лице, повърхностно прибрана руса коса и безкрайни крайници. Военната поддръжка обезпечава безмълвният, способен и безукорен войник със симпатично лице Айвс (Арън Тейлър-Джоунс), а миговете смях – скованият сър Майкъл Кросби (Майкъл Кейн, велик), със застинали аристократични черти и благородна външност.
" Снобизмът не е монопол на англичаните ", подмята Протагонистът. " Не, само че имаме постоянно надзорен интерес ", отвръща достолепния и изсъхнал британец.
Кой дърпа конците посредством " времеви клещи ", ни се обяснява чак най-после (донякъде), само че бъдещето постоянно ще е с (поне) едни гърди пред нас. Сложните пояснения за механизмите на света са безсмислени. Всичко опира не до разсъдъка, а до страстите на героя.
Началото е стремително – група загадъчни зли терористи се пробват да откраднат компактна кутия от операта в Киев (заснето е в Талин, а все едно виждам НДК), а вътре май има плутоний. Протагонистът (Джон Дейвид Уошингтън, синът на, който постоянно е желал да бъде футболист, не актьор) няма име – той е набит, мускулест, снажен, само че преносим и чевръст сътрудник афроамериканец с изваяни чисти черти. Именно той осуетява проектите им, а след това се среща с началника Виктор (Мартин Донован), умел, осведомен и сбит бюрократ, който му дава нова задача, продължение на първата. Пак има ключова дума, обвързвана със " здрач " (откъс от поема) и опознаване сред конспиратори с думата " tenet " (всъщност " принцип " ).
Героят стига до Индия, там прави контакт с екзотичната, елегантна и властна Прия (Димпъл Кападия), която го инструктира. Негов сътрудник става става младия и прекрасен Нийл (, пак).
Най-общо (повече няма по какъв начин да разберете) – в бъдещето се води война, а оттова са намерили метод да се връщат във времето и желаят да унищожат настоящето, извор на спора (замърсяване, климат, зелени хрумвания, нуклеарно въоръжаване, постистина – всичко е омешано). Хора се движат на назад, патрони излизат от целите и поразяват по-жестоко... Агент на слепите и безпощадни сили на идното на следващия ден е украинско-руския олигарх Андрей Сатор ( с роля за " Оскар " ), злобен и неморален мъж над 50-те със студени стъклени очи и презрителна мимика.
Всъщност в борбата с него Протагонистът ще се опита да избави света не толкоз от обвързаност към идеали и правила, а както е постоянно в положителното изкуство – от обич към отчуждената си и тероризирана брачна половинка на Сатор - Кат (Елизабет Дебики), интелигентна и образована хубавица с съвършено лице, повърхностно прибрана руса коса и безкрайни крайници. Военната поддръжка обезпечава безмълвният, способен и безукорен войник със симпатично лице Айвс (Арън Тейлър-Джоунс), а миговете смях – скованият сър Майкъл Кросби (Майкъл Кейн, велик), със застинали аристократични черти и благородна външност.
" Снобизмът не е монопол на англичаните ", подмята Протагонистът. " Не, само че имаме постоянно надзорен интерес ", отвръща достолепния и изсъхнал британец.
Кой дърпа конците посредством " времеви клещи ", ни се обяснява чак най-после (донякъде), само че бъдещето постоянно ще е с (поне) едни гърди пред нас. Сложните пояснения за механизмите на света са безсмислени. Всичко опира не до разсъдъка, а до страстите на героя.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ